У нас 63% от запитаните в изследване на „Галъп интернешънъл“ казват, че са удовлетворени от работата си, 12% твърдят, че не са удовлетворени, а 22% са някъде в средата. Това поставя страната ни близо до средното за света, но по-ниско от това, което е характерно за страните от Европейския съюз, се посочва в проучването.

Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 година. Изследването се прави всяка година оттогава. Тази година то бе проведено в 45  държави по света. Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

Още от рубриката Машиностроителните предприятия в Силистра страдат от липса на заварчици и стругари, показа проверка на . Представителите на бранша са категорични, че от години държавният план-прием на професионалните гимназии не удовлетворява нуждите им. За да се справят с проблема работодателите в региона са готови да предлагат стипендии, възможности за платен стаж и бъдещи трудови договори на младежи, които желаят да изучават тези ... Вижте повече

През последните години се отчита известен спад в удовлетвореността от работното място. На същия въпрос през 2018 г., например, 70% от запитаните българи отговарят, че са доволни от работата си. Необходими са повече вълни на изследване за интерпретация на тенденции, посочват от "Галъп интернешънъл".

Що се отнася до заплащането, текущата вълна на изследване показва, че 46% от работещите у нас са по-скоро доволни от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо доволни, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са онези, които не могат да преценят, показват данните от проучването.

И по този показател нагласите у нас са близки до средните за света – далеч от крайния негативизъм, регистриран в някои държави в Африка и Индия, но и без особен ентусиазъм. Отношението към заплащането у нас не се отклонява значително и от регистрираното средно за ЕС, отбелязват анализаторите.

И по този показател обаче регистрираното сега бележи относителен спад в сравнение с регистрираното в края на 2018 година. Тогава половината (50%) от българите са заявили, че са удовлетворени от заплатата си, 30% не са били доволни, а 20 на сто нито са били доволни, нито недоволни.

Развитието на изкуствения интелект поделя нагласите у нас, но като че ли притеснението надделява, коментират от "Галъп". Двайсет и един процента (21%) у нас казват, че изкуственият интелект носи повече възможности, но 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се чувстват достатъчно информирани, за да преценят. В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло – които са по-изплашени от новата технология, отбелязват социолозите.

В световен мащаб две трети от работещите хора са доволни от работата си и около половината са удовлетворени от заплатите, които получават, са някои от резултатите от ново изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което показва също, че тези нагласи са по-скоро стабилни през последните години.

Изкуственият интелект (ИИ) буди притеснения, показва още проучването. Хората по света са объркани по отношение на новата технология – 31% виждат в нея повече възможности, но 38% очакват да донесе повече проблеми за света. Значителен дял от 24% в световен мащаб не се чувства достатъчно информиран, за да оцени ефектите на ИИ върху човечеството.

По-скоро доволни от работата

Повечето от работещите хора по света изглеждат по-скоро доволни от работата си (65%), а малцинство от 17% казват, че не са. Други 17% казват, че нито са доволни, нито са недоволни. Малък дял се колебае как да отговори.

Преди няколко години, през 2018 г., доволни от работата си бяха 68% по света, 15% не бяха, а други 17% бяха неутрални по този въпрос. Изглежда, че последните години на несигурност не са повлияли значително на възприятията по света, коментират от "Галъп интернешънъл".

Текущите нагласи показват, че удовлетворението от работата, очаквано, се влияе най-вече от доходите и образованието – колкото по-добре образован или добре платен е човек, толкова по-голямо удовлетворение носи работата. Други демографски характеристики като пол или възраст изглежда имат по-малко влияние върху отношението на хората към тяхната работа, отбелязват анализаторите.

В някои африкански страни например хората, които казват, че са доволни от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са доволни, са около половината от всички анкетирани. В Индия делът (49%) на тези, които са доволни от работата си, също е относително нисък в сравнение с останалия свят. Най-доволни от работата си са хората в Европа (както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ, Западна Азия, но също и в Латинска Америка, където делът на хората, доволни от това, което правят, достига до 70%.

Не толкова доволни от заплатата

Удовлетворението от възнаграждението не е непременно свързано с нагласите към работа. Човек може да си харесва работата и пак да не е доволен от това, което получава за нея, и обратното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са традиционно по-ниски. Настоящата вълна на проучване показва, че почти половината (47%) от работещите хора по света са доволни от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са доволни, а 19% от анкетираните са в категорията „нито/нито“.

В края на 2018 г. половината (49%) от световното население е било доволно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така нагласите и тук остават стабилни, въпреки годините на COVID, избухването на войни и икономическата несигурност по света.

Настоящите резултати показват също, че респондентите мъже са малко по-доволни от възнаграждението си от жените. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните поколения.

Възрастта и полът обаче играят малка роля по отношение на удовлетворението от възнаграждението в сравнение с образованието и, разбира се, самия размер на доходите – които отново изглеждат доминиращ фактор за нагласите на запитаните, посочват социолозите.

Обществата в по-богатите страни и региони показват значително по-високи дялове на лична удовлетвореност от заплатите. Големи страни като Индия и региони от Африка отново се открояват с най-малък дял на хората, доволни от заплащането си – между 20% и 30%. Западните общества (Европа – както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ и отново Латинска Америка са на първо място по удовлетвореност от заплащането.

Изкуственият интелект – между заплаха и възможност

На въпроса какви са очакванията им за изкуствения интелект за света, по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече възможности в развитието му, по-възрастните поколения са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо образование също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско образование, отбелязват анализаторите.

Има ясно изразено разделение между възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В САЩ, Канада и Европа тези, които очакват с новата технология да дойдат повече проблеми, достигат до половината от всички анкетирани, а тези, които виждат повече възможности, са около 20-25%. В Русия само 19% виждат повече възможности в ИИ. Страната се откроява и с най-голям дял интервюирани, които признават, че не знаят достатъчно, за да си съставят мнение, и други 17%, които изобщо не знаят как да отговорят.

В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, от друга страна, опасенията относно ИИ все още са налице, но повече хора са склонни да очакват с развитието на тази технология възможности.

Като цяло е очевидно, че страните, които са по-развити икономически, са малко по-загрижени за ефектите на изкуствения интелект за света. Останалият свят вижда по-скоро възможност, въпреки че страхът от новата технология е все още актуален, посочват експертите.

В целия свят дяловете на отговорите „Не се запознат/а достатъчно с този въпрос“ са значителни – между 20 и 30%, което показва, че заплахата или възможността тепърва ще се дефинират.

„Докато изкуственият интелект трансформира самото значение на думата работа и експериментите с гарантирания минимален доход се разпространяват, все пак традиционното възнаграждение остава ключовият фактор за удовлетворението на работещите. Но разликата между така наречения Златен милиард и останалите седем милиарда най-вероятно ще се задълбочи с по-интензивното въвеждане на AI“ , смята Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.